Feb 10, 2016, 2:01 PM

Недоизказано

  Poetry » Love
995 1 8

Има много неща, които бих искал да ти кажа,

Но с думи, нищо няма как да ти докажа,

Както знаеш от преди, всяка нощ душата ми при тебе спи,

Гневно крия го в ума си, че за тебе спирам аз дъха си,

Даже още щом те зърна, иде ми да те прегърна,

Рози колко вече аз ти дадох и сърцето си на теб продадох,

Но изхвърли го навън в снега и остави го така,

И отново чакам в нощта, лъч надежда, малко светлина,

Да те видя пак пред  моята врата,

До теб да легна и спокоен да заспя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Б All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...