30.07.2010 г., 21:22

Недописаните ми думи

722 0 5

 

 

Недописаните ми думи

разстрелват съня ми,

деня ми разкъсват,

ръфат от плътта ми,

 

алчни и хищни,

до кокал ме оглозгват,

с вятъра ме разпиляват,

на света ме раздават,

 

кръвожадни ме изпиват

до дъно, без жал,

разкъсват ми душата,

забиват ми кинжал...

 

 

когато ми подадеш ръка,

когато ме погледнеш в очите -

колко ли от мен ще е останало...

 

 

март 2010, Бургас


www.spiritofburgas.web244.com


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...