Jul 30, 2010, 9:22 PM

Недописаните ми думи

720 0 5

 

 

Недописаните ми думи

разстрелват съня ми,

деня ми разкъсват,

ръфат от плътта ми,

 

алчни и хищни,

до кокал ме оглозгват,

с вятъра ме разпиляват,

на света ме раздават,

 

кръвожадни ме изпиват

до дъно, без жал,

разкъсват ми душата,

забиват ми кинжал...

 

 

когато ми подадеш ръка,

когато ме погледнеш в очите -

колко ли от мен ще е останало...

 

 

март 2010, Бургас


www.spiritofburgas.web244.com


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...