Недостатъчна
В сянката на парещо обичане
очите ми отдавна ослепяха.
От тъмното на твоето отричане
погледите слепи се бояха.
Звукът на избледняващите стъпки
допи последната ми капка сила.
Звънне ли се, ме побиват тръпки.
За миг до тебе... всичко бих простила.
Не се научих да съм си достатъчна...
и все те търсих, после те кълнях.
От утрешния ден до смърт уплашена,
безсилна пак на тебе се опрях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
