В сянката на парещо обичане
очите ми отдавна ослепяха.
От тъмното на твоето отричане
погледите слепи се бояха.
Звукът на избледняващите стъпки
допи последната ми капка сила.
Звънне ли се, ме побиват тръпки.
За миг до тебе... всичко бих простила.
Не се научих да съм си достатъчна...
и все те търсих, после те кълнях.
От утрешния ден до смърт уплашена,
безсилна пак на тебе се опрях.