Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням),
само ничком застанала на колене.
Свещенодействие сякаш
пред вратата на храма…
Памет, изпръхнала от години безвремие.
Посягам, но полепнала е ключалката
ръждива и стара
от спомени тихи, от история и… неверие. ...