Недовезани ризи
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням),
само ничком застанала на колене.
Свещенодействие сякаш
пред вратата на храма…
Памет, изпръхнала от години безвремие.
Посягам, но полепнала е ключалката
ръждива и стара
от спомени тихи, от история и… неверие.
Под капака, дето паяче
гнездо отколе е свило,
животи отминали все още дишат.
Пулсира в тях тъгата разнищена
по сръчните женски ръце,
с любов труда си надиплили.
Ръцете в кенарени бели ръкави,
с дивни шевици и вити гайтани.
Снагата, обгърната
с тежки чапрази,
а над сукмана съ̀рмен -
наниз от златни пендари.
Днес паметта ни нека да бъде
препълнена ракла.
Чакат ни още недовезани ризи…
И черги недотъка̀ни ни чакат...
На предци, на деца сме длъжници,
огънят не трябва да гасне!
чапрази*
- (от перс.-тур. çapraz) са украсени метални токи за колани, които играят ролята и на накити в женската народна носия в България. Изработват се от кована мед или друг метал, който после се посребрява или позлатява;
- Пафти.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Още пазя няколко кенарени ризи с бродерии... Спомените раждат тъга, разбирам те, Иване...Благодаря ти за коментара, с пожелание за хубави почивни дни!🌞
