Недовършени мисли
Родих те във мечтите си - наесен,
когато зимата почука на вратата.
И беше сам - ненужен, някак лесен,
дълбоко наранен - от красотата.
Обикнах те наужким - съжалявам.
Безцелно си се влюбих във очите
А после те изгубих - настоявам!
върни се тук при залеза в сълзите.
Но нямаше те есенно - напусна
покоят на мечтите ми по-чисти.
Защо ли те измислих? Да пропусна -
така и не довърших тези мисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Димитрова Всички права запазени
