16.07.2008 г., 9:45

Недовършено

780 0 3

Недовършено време за довършване.
Недовършено „дива мутация".
И отчаяно викам в завръщане
към твоята случайна миграция.
Нелогично кратка играта е
и приключва преди да започне.
Неосъзната, сънувана грация
осъзнато отвърна ми с „Не!".
Коридорът е дълъг за мислите,
но пък бързо прекрачвам го в крачки...
До прозореца, няма как, виждам те,
без да искам отломки (играчки).
И децата на моите спомени
ме довеждат до лудост, в която,
необичана, нямаща доводи,
пак ще искам до теб да остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...