Недовършено време за довършване.
Недовършено „дива мутация".
И отчаяно викам в завръщане
към твоята случайна миграция.
Нелогично кратка играта е
и приключва преди да започне.
Неосъзната, сънувана грация
осъзнато отвърна ми с „Не!".
Коридорът е дълъг за мислите,
но пък бързо прекрачвам го в крачки...
До прозореца, няма как, виждам те,
без да искам отломки (играчки).
И децата на моите спомени
ме довеждат до лудост, в която,
необичана, нямаща доводи,
пак ще искам до теб да остана...
© Кати Всички права запазени