Jul 16, 2008, 9:45 AM

Недовършено

  Poetry » Other
779 0 3

Недовършено време за довършване.
Недовършено „дива мутация".
И отчаяно викам в завръщане
към твоята случайна миграция.
Нелогично кратка играта е
и приключва преди да започне.
Неосъзната, сънувана грация
осъзнато отвърна ми с „Не!".
Коридорът е дълъг за мислите,
но пък бързо прекрачвам го в крачки...
До прозореца, няма как, виждам те,
без да искам отломки (играчки).
И децата на моите спомени
ме довеждат до лудост, в която,
необичана, нямаща доводи,
пак ще искам до теб да остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...