27.07.2011 г., 10:29

Недовършено

573 0 0

До месец, до два, до няколко стотин години,

стръковете ще станат гъста гора, а гората – на стърготини.

До днес и до утре, не, до колкото можем да вземем,

ще носим с очи безутешна тъга – и ще я продадем.

 

До черно, до бяло, до който и цвят да застанем,

ще късаме с пръсти оловни листа, ще сменяме герба и знамето.

И много въпроси неспирни натук и натам ще прескачат –

,,Сам ли съм, колко съм сам и дали продължавам да знача?’’

 

Но засега е добре просто тихо и свито да седнем:

да си сипем чаша чешмяна вода,

                                                        да отпием полека

                                                                                        и напред да погледнем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...