Недъгава душа
Измръзнал съм от жегата на самотата.
От бурните си чувства вкаменен,
изгубил съм на смисъла следата,
на избора свободен вечно в плен.
В бунището на спомените любовта е.
Съмнявам се във вярата си жива.
Надеждата за мен нехае
и вечно първа си отива.
Едно сърце разбито навярно ми остана,
бунтуващ се затворник в горещата ми гръд
и две ръце кървящи в дълбока гнойна рана,
там, гдето бе душата, осъдена на смърт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
