Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
27.07.2008 г., 10:08 ч.

Недъгава душа 

  Поезия
632 0 11

Измръзнал съм от жегата на самотата.

От бурните си чувства вкаменен,

изгубил съм на смисъла следата,

на избора свободен вечно в плен.

 

В бунището на спомените любовта е.

Съмнявам се във вярата си жива.

Надеждата за мен нехае

и вечно първа си отива.

 

Едно сърце разбито навярно ми остана,

бунтуващ се затворник в горещата ми гръд

и две ръце кървящи в дълбока гнойна рана,

там, гдето бе душата, осъдена на смърт.

 

 

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??