Измръзнал съм от жегата на самотата.
От бурните си чувства вкаменен,
изгубил съм на смисъла следата,
на избора свободен вечно в плен.
В бунището на спомените любовта е.
Съмнявам се във вярата си жива.
Надеждата за мен нехае
и вечно първа си отива.
Едно сърце разбито навярно ми остана,
бунтуващ се затворник в горещата ми гръд
и две ръце кървящи в дълбока гнойна рана,
там, гдето бе душата, осъдена на смърт.
© Пламен Рашков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
