Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
Jul 27, 2008, 10:08 AM

Недъгава душа 

  Poetry
629 0 11

Измръзнал съм от жегата на самотата.

От бурните си чувства вкаменен,

изгубил съм на смисъла следата,

на избора свободен вечно в плен.

 

В бунището на спомените любовта е.

Съмнявам се във вярата си жива.

Надеждата за мен нехае

и вечно първа си отива.

 

Едно сърце разбито навярно ми остана,

бунтуващ се затворник в горещата ми гръд

и две ръце кървящи в дълбока гнойна рана,

там, гдето бе душата, осъдена на смърт.

 

 

© Пламен Рашков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??