Негледащия заднешком

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици
без правото да се пестим
в остатъчната образност
от лиспи
несъществуващи
изобщо във пространството...

Предверието
на тунела е широко,
но само за пристъпилите в него,
а в другостта
на колебаещите се,
заспиващи в оръфани дантели
сънят отдавна е изчезнал.

Нощта ги е заключила
във себе си
и в тъмната й ясла
ближат сол
до прималяване
до пръсване от истини ...

Негледащия заднешком,
минава по пътеката край тях,
а сламеното му легло
е пълно с дарове ... и люлка е ...

Свързани произведения

Коментари

Предложения