Негледащия заднешком
| В гърлото заседналата кост раздира гласовите струни, но пак сме ехо на мълчание в отмала на завързани езици без правото да се пестим в остатъчната образност от лиспи несъществуващи изобщо във пространството... Предверието на тунела е широко, но само за пристъпилите в него, а в другостта на колебаещите се, заспиващи в оръфани дантели сънят отдавна е изчезнал. Нощта ги е заключила във себе си и в тъмната й ясла ближат сол до прималяване до пръсване от истини ... Негледащия заднешком, минава по пътеката край тях, а сламеното му легло е пълно с дарове ... и люлка е ... |
© Йоанна All rights reserved.
