Неизбежен полет
Стопи се лятото - неволно отлетя.
И както винаги ме изостави.
Да бе останало, дали с цветя
от мен щастливец щеше да направи.
Не страдам днес за земните неща.
Те даже пукната пара не струват.
Тъгувам скрит под знака на нощта.
Звездите призрачно над мен ликуват.
Отново съм под лунна светлина.
Докосвам миналото да ме сгрее.
И взрян в мистичната далечина,
очаквам ново слънце да изгрее.
Годините са вятър придошъл.
Разклащат те самите ми основи.
Навярно някакъв магьосник зъл
ме изолира плътно с кръг от новото.
Но в мен живее мислеща тръстика.
Огъва се докрай, но не се чупи тя.
Вселената с телепатичен зов я вика.
Със словото за нея вкопчен аз летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
