Неизбежно

Отиваш си, отиваш си, детенце, отдавна чакам с уплах тоя ден,

оставяш ме, зарязваш ме, хлапенце, ти имаш друга обич - скъса с мен.

Успяла съм, успешен съм родител, щом ме намрази.

Но боли!

Делят ни месеци,

момичето от парка безпомощно протегнало ръце, зариващо обувките си с пясък нервно, намръщеното, с детското лице

До младата жена, критична злобна - с натрапницата в къщата си – мен.

Върви, мрази ме, побеждавай!

В живота няма среден път.

Преодолявай ме, преодолявай ме, моменце – развиваш се прекрасно всеки път

Аз ще съм тук и ще те чакам.

Ще чакам вече зрялата жена.

И знам, че ще се върнеш.

Ще дочакам,

защото винаги се връща дъщеря.

Повикай ме, когато ти потрябвам.

Повикаш ли ме - знаеш, че съм там.

Покана, почести не искам и не чакам,

а само да те виждам и да знам.