Сторичко.бг (Зоя Христова)

Фортуна не греши

От съдбата си не можеш да избягаш – да знаеш. Да се убиеш ще те застигне, не се и опитвай – тия неща друг ги реди.
Пацо много обичаше размислите за съдбата, не пропускаше случай да завърти темата натам, обикновено като завършек на разговора, отпушвайки бавно с поглед, прикован в движенията на барман ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-09-01T22:25:13+03:00 1.7K 1 9

Дай ми очите на Сузи

Знам, че ще се оправя, ще свикна да живея и така. Седем години са това, не са два месеца – да ги изтриеш и продължиш.
Какво нещо е навикът – ставам и се обръщам да го будя, влизам в банята с идеята, че има кой да ми донесе хавлията.
Виждах го от година, че не е същият, не обърнах внимание на знаците ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-07-05T22:31:10+03:00 1.7K 2 13

Дунавски лебеди

Стой до сестра ти, помагай на сестра ти, как е сестра ти - изреченията, белязали детството ми. Не бях дете аз, гледач бях - чудете се после защо бягам.
Само това чувах – “ти си добре, нея да пазиш, тя сама няма да се оправи“. Задължения, отговорности, от шестгодишна съм ви длъжна.
Аз ли съм виновна, ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-07-04T10:44:32+03:00 3.1K 9 34

Срещи с телевизора

Още колко остава, не е ясно. По-лошото е, че свикнах и даже ми харесва. Ако ми бяха казали преди време, че мога да седя година вкъщи, щях да се изсмея.
Кога се случи това, неусетно някак, постепенно някак. Сама не усетих кога свикнах. Сега и да ме карат – не излизам.
Чудя се и се дивя, не схващам ка ...

Сторичко.бг

Проза

2021-05-05T23:50:09+03:00 2.1K 2 13

Късметлийката

Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-04-20T21:21:15+03:00 2K 2 12

Човекът, който си остана

– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-03-04T16:27:40+02:00 1.5K 2 4

Сламки за живот

Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-01-26T10:55:34+02:00 1.4K 2 6

Допишете стихчето

Поезия не се чете с метър
барометър
хронометър
велоергометър
по-просто е при нея - хваща - или не ...

Сторичко.бг

Поезия

2021-01-21T21:45:08+02:00 1.1K 14

Внезапен възторг от живота в стил Пеньо Пенев

Чувствам общия ритъм
събудих се
жив съм
живея
лъч светъл – надежда изгря ...

Сторичко.бг

Поезия

2021-01-15T19:03:00+02:00 1.5K 1

Дар

Подпирах с длани
Натисках с пети
В шепи стисках
държах
Като ствол вкоренен пред резачи с триони ...

Сторичко.бг

Поезия

2021-01-14T23:13:25+02:00 903 3

Моята, а твоята България

Разговор с брат ми – живее в Холандия
за България
коя е нашата, коя е вашата
общ разговор – така въобще
Разбираме – друга е нашата, непозната и няма я в пресата ...

Сторичко.бг

Поезия

2021-01-10T20:56:30+02:00 1.1K

Имах работа в НАП

В учреждeнието вкиснати лелки
потънали в сън, затъпяли от мрън.
Врън, врън, врън.
Дебелата се прозява:
- Ебати, нищо не става от тая държава, ...

Сторичко.бг

Поезия » Гражданска

2021-01-09T09:10:20+02:00 1.4K 2

БГ литература

С китка трендафил и плакат на Левски продавам пред мола БГ литература, хората спират и купуват:
– Браво, един е апостолът - и целуват плаката.
Потокът намалява, продажбите спадат, провиквам се:
- Извади по-големия Левски от склада.

Сторичко.бг

Поезия » Гражданска

2021-01-07T22:58:26+02:00 1K 4

Спомен от теб

Оставих ги до кофата и чаках
да ги задърпат, да ги мачкат
ръцете на безименните братя
разкъсвах ги и аз
онищостявах ...

Сторичко.бг

Поезия

2021-01-06T10:22:47+02:00 1.4K

Ще стрелям

Недейте пипа пишещите
вашта мама
ще ви разстрелям до един
Не ги закачайте, не клеветете – не пише никой от добро
Той тънко цвете е поетът, не преживява като вас ...

Сторичко.бг

Поезия » Друга

2021-01-05T11:50:57+02:00 1.6K 3 10

Съпругът на писателката

И като млада беше същата, но сякаш ангажиментите я държаха. Децата я обсебваха, сега зацикли.
Каква е тая мания, така и не разбрах?! Никога не съм разбирал жаждата за слава – не тежи ли: да те гледат, да те спират по улиците, да те поздравяват?
Откакто завърших техникума по електроника не съм имал д ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази, Хумористична

2021-01-02T18:16:05+02:00 1.8K 4 14

Влюбен

Гаджето ти ме гледа с болка,
а онова между нас беше толкова отдавна,
че се чудя дали беше, или някой ми го разказа.
Знам, хитрец си, държиш жената
със страха й от коварната стара позната, ...

Сторичко.бг

Поезия » Любовна

2021-01-01T09:40:53+02:00 1.4K

Съсипана мечта

Морето - границата на възможното
за хората, родени в бетона,
панеленото ято юрнато да обетова, надъхано налазващо простора
като нашествие над пасбище на морно стадо, превземащи полета скакалци
нахлувахме в морето на стада, на тумби, на рояци - за ново жадни луди пришълци, ...

Сторичко.бг

Поезия

2020-12-31T09:08:53+02:00 864 1 1

Половина

Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...

Сторичко.бг

Поезия » Любовна

2020-12-29T18:12:08+02:00 965 2

Праведен

Вечно праведен смело ме сочиш,
търсиш яростно, дебнеш вина
и показваш на всички, че ти си
най-коректният дар на света.
Сочиш себе си, даваш за пример ...

Сторичко.бг

Поезия » Философска

2020-12-28T22:59:59+02:00 1.5K 2 7

Любовта на Августин

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Сторичко.бг

Аудио Прочити » Прочит - проза

2020-12-27T22:25:54+02:00 3.7K 1

Събота

Събота
Ще ида в петък, ще си купя по две за левче, пет за два.
И ще те чакам.
Ще се мотая около кафе машините, ще си говоря с продавачите, ще се преструвам, че разглеждам.
И ще те чакам. ...

Сторичко.бг

Поезия

2020-12-27T18:04:02+02:00 1.7K 1 4

Коледни размисли

Дойде, де, дойде линейка, е седем часа верно, това е положението. Какво да направят хората?!
Едно младо докторче, цялото опаковано, само очите му се виждат през запотените очила.
Как вижда горкото – учило, учило, за какво?! Да се блъска като грешен дявол и да го псуват.
Сега ще видим нашия късмет ка ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-26T21:59:59+02:00 2.3K 4 10

Вторичко.бг

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Сторичко.бг

Аудио Прочити » Прочит - проза

2020-12-26T10:00:56+02:00 4.1K 1 2

Властелинът на пейката

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Сторичко.бг

Аудио Прочити

2020-12-26T10:00:36+02:00 3.2K 1 2

Лелка

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Сторичко.бг

Аудио Прочити » Прочит - проза

2020-12-26T10:00:18+02:00 3.4K 1

Срам

Разказ от Зоя Христова.
Чете: Калоян Христов

Сторичко.бг

Аудио Прочити » Прочит - проза

2020-12-26T09:59:56+02:00 3.9K 1 2

За снимките с чаша кафе

Сякаш фейса е болен циклично зациклил.
Все профили с чаши, с чаши с кафе.
Кафе в зелено, в черно, в лилаво, но само кафе ли, кафе ли кафе.
Защо все кафето, бе хора, във фейса, на снимки, картинки и клипче дори?!
Какво ви се нрави да шервате плоско - събуждане, птички и първи петли?! ...

Сторичко.бг

Поезия

2020-12-25T08:27:57+02:00 912 5

Ретро поезия

Някога искаше онова от мъжа ми, затова ти набрах много.
Мереше го и го планираше, затова ти набрах много.
Гледах с пергела, с метъра, с кредата как чертаеш,
вярвах,
разчитах, ...

Сторичко.бг

Поезия » Любовна

2020-12-24T17:46:32+02:00 1.7K 2

Скок в кариерата

Втори ден съм на сгъвачката, а вече усещам напрежението. Погледът на колежката дупчи кожата ми – едва издържам.
Добре си бях на пълначката, защо трябваше да ме местят, сега само ме мразят колегите, а парите – същите.
Работим в частна пералня с договор с общината, обработваме цялото пране от болници, ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-23T00:29:04+02:00 1.8K 1 9

Неизбежно

Отиваш си, отиваш си, детенце, отдавна чакам с уплах тоя ден,
оставяш ме, зарязваш ме, хлапенце, ти имаш друга обич - скъса с мен.
Успяла съм, успешен съм родител, щом ме намрази.
Но боли!
Делят ни месеци, ...

Сторичко.бг

Поезия » Друга

2020-12-22T11:33:47+02:00 1.6K 1 1

За родината банално

Нежно обичам родината, както тинейджър се влюбва в жена
с болката в стомаха, с тремора - с телесните знаци на любовта.
И не лъжа, обичам я – Честно! Тая мръсна, строшена страна.
Кални улици, прашни пространства – нищо ново – защо да боли?!
Майко, гониш ме от дома ми! ...

Сторичко.бг

Поезия » Гражданска

2020-12-20T15:59:53+02:00 1.3K 1 9

Роб до гроб

Свещ палих
на екстрасенс, на ходжа бех
куршум ми ляха
врачка ми предсказа
магия ми разваля ...

Сторичко.бг

Поезия » Философска

2020-12-19T21:19:32+02:00 1.6K 1 5

Последствия от очакване

Поляците пак са тук, ще викам полиция, не се търпи.
Вчера едва ги изгоних, откраднаха три крема и няколко сапуна. Не разбирам защо го правят, не е от бедност, просто им е приятно. Групи с шляещи се пияни поляци - странен начин на забавление.
Чак когато пребиха момчето пред рибарницата реагира тъпата ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-15T19:45:23+02:00 1.2K 2 25

Стената на Данчо

Историята може да ви прозвучи налудно, но ви уверявам, че е напълно реална. Мрачен човек съм, без въображение, не умея да измислям, но случи ли ти се нещо такова, започваш да вярваш в невероятното, та чак да се питаш за по-нататък.
Познавах го бегло - обща екскурзия в Гърция, нищо особено – чист и е ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-12T23:05:09+02:00 2.2K 3 15

Далавера

Сега ще ви разкажа нещо много банално, че и доволно сантиментално. Готов съм за ругатни всякви – как видиш ли и съм си позволил с цялата си хард претенция да стоваря върху листа такъв сладникав бълвоч.
Ама ето, да не вярваш, че понякога и такива блудкажи ти се пишат, чак и с вдъхновение ги тракаш.
В ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази, Хумористична

2020-12-11T16:38:34+02:00 1.3K 3 12

Логичният край на делника

Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-10T11:19:32+02:00 1.8K 1 9

Срам

СРАМ
Майките на пейката отдавна говореха, че детето не е в ред с главата и смятаха, че тя крие онова, което са й казали лекарите.
Още миналото лято се зашушука, че то няма да проговори, а това, че дамата продължаваше весело да демонстрира безразличие, твърдейки, че то е умно и знае всичко, предизвик ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-09T11:00:59+02:00 1.8K 4 16

Мотив във времето

- Друмев, случаят е за теб – честито!, изсмя се тихо главният. Чувах този кикот винаги, когато даваше някоя забита история и пращаше следователя в пета глуха.
Беше се обадила съседката, с която жертвата делеше общ коридор на кооперация в “Захарна Фабрика“, строена около 40-те.
Жената лежеше по лице ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-08T14:39:42+02:00 1.3K 1 7

Любовта на Августин

Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-06T08:26:19+02:00 1.7K 1 10