Patrizzia (Надежда Ангелова)
2102 18315
3.06.2024 г., 22:11 ч.  

Неизбежно 

  Поезия » Любовна
147 5 9

Да, мога да живея тихо и смирено,
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.

 

Защото всъщност промених се. Неизбежно.
И ратникът* отпусна тихо морна длан.
Сега съм тих отблясък в поглед пълен с нежност
и сън от слънчогледи, тихичко люлян.

 

Сега съм само песен – тиха и приспивна,
но още помня буреносния рефрен.
Разплачеш ли ме, зли пороища ще ливнат,
ще рухне в миг светът ти тих и подреден...

 

И не защото аз така съм пожелала,
от мъката на мен се падна лъвски пай...
Сега стоя пред теб, от истина по-бяла,
обикнеш ли ме, е веднъж и е докрай...

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* – Ратник – поборник за правда, воин.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Оги!
  • Звучи интересно. Като за мъркаща котка, която обаче си крие ноктите. Поздравления за хубавият стих.
  • Удоволствие си, Наде!
    Силна енергия има в поезията ти!💖💖💖
  • Нека е веднъж докрай. Пожелавам ти го, Наде.
  • Благодаря, Краси! И на вас, приятели! П.П. Стойчо, който живее в миналото той няма бъдеще.
  • "и сън от слънчогледи, тихичко люлян".
    Много хубаво!
  • Удоволствие е да чета твоите стихове, Наде!
  • Може би,вече е опасно за стари чувства
    в кратера на лунен океан...Лунната лава
    в недрата неистинали, помнят трусовете
    в душата на Вселената!Но паметта остава!
  • Стиховете ти са удоволствие, Наде!
    Имаш моите почитания!
Предложения
: ??:??