3.12.2007 г., 10:06

Неизказано

857 0 2

Погледни ме,

погледни мъката, стаена в очите ми,

тази, пред която дори и думите замлъкват.

Не свеждй глава,

поеми отговорността поне веднъж,

сега е времето да бъдеш мъж.

Аз няма да крещя,

няма да обиждам,

нито ще те моля,

Само погледни в очите ми,

там е всичко неизказано.

Там ще видиш себе си,

такъв, какъвто ти реши да си.

Само погледни в очите ми,

а после, ако можеш, забрави...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...