Погледни ме,
погледни мъката, стаена в очите ми,
тази, пред която дори и думите замлъкват.
Не свеждй глава,
поеми отговорността поне веднъж,
сега е времето да бъдеш мъж.
Аз няма да крещя,
няма да обиждам,
нито ще те моля,
Само погледни в очите ми,
там е всичко неизказано.
Там ще видиш себе си,
такъв, какъвто ти реши да си.
Само погледни в очите ми,
а после, ако можеш, забрави...
© Илияна Стефанова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре дошла на патерица ,Илияна !