Погледни ме,
погледни мъката, стаена в очите ми,
тази, пред която дори и думите замлъкват.
Не свеждй глава,
поеми отговорността поне веднъж,
сега е времето да бъдеш мъж.
Аз няма да крещя,
няма да обиждам,
нито ще те моля,
Само погледни в очите ми,
там е всичко неизказано.
Там ще видиш себе си,
такъв, какъвто ти реши да си.
Само погледни в очите ми,
а после, ако можеш, забрави...
© Илияна Стефанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре дошла на патерица ,Илияна !