Неизпито вино
Бутилка с вино имам неизпита
и стая празна – чакаше те тихо.
Целувка имам – остана неизтрита,
като едни безумни рими в стих!
От залез късен кървав къс остана.
Червен е като виното, нали…
Разтурен принудително е планът.
Почти ми мина. Вече не боли.
Камината непалена тъгува…
Без огън, без надежда, без мечта.
До нея, някога така сънувах,
че те прегръщам късно, през нощта.
Бутилката отварям си самичка
и виното пак хубаво искри…
А онзи стих редя сега по срички,
че стара болка някак ме гори.
Февруари 2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
