Неизпито вино
Бутилка с вино имам неизпита
и стая празна – чакаше те тихо.
Целувка имам – остана неизтрита,
като едни безумни рими в стих!
От залез късен кървав къс остана.
Червен е като виното, нали…
Разтурен принудително е планът.
Почти ми мина. Вече не боли.
Камината непалена тъгува…
Без огън, без надежда, без мечта.
До нея, някога така сънувах,
че те прегръщам късно, през нощта.
Бутилката отварям си самичка
и виното пак хубаво искри…
А онзи стих редя сега по срички,
че стара болка някак ме гори.
Февруари 2020 г.
© Констанс All rights reserved. ✍️ No AI Used
