Ти знаеш ли какво е да си изгубил себе си, да търсиш изход отново и отново, и след всеки опит до стигаш до провал? Знаеш ли какво е да си отхвърлян от всички, да си невидим, да си сам?! Да загубиш усмивката си и по лицето ти да блестят следите от горчивите сълзи? Проклинал ли си някога отминалото щастие, себе си, живота си? Бил ли си някога отблъскван при най-малък опит за проява на нежност, доброта, любов? Мислил ли си някога, че си излишен, непотребен, изоставен? Жадувал ли си смъртта с надеждата, че единствено там ще откриеш ЩАСТИЕТО, ВЕЧНОСТТА?
Знам отговора на всички въпроси! Знам! Ти си бил отхвърлян, отблъскван! Ти също си губил себе си, разкъсван от болката... Ти също... Да! Но аз бях там, там до теб и ще бъда - само ме допусни! Нали твои бяха тези слова: "Винаги ще съм до теб!"? Защо оставяш ме сама? Защо не чуваш моя глас и за теб ли вече съм НЕВИДИМАТА?!
13.12.2005г.