... да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Д. Дебелянов
Преди да срежат дългите ù плитки,
тя сбра смеха си в шепа и изчезна.
Сега из пусти улици залитам,
и дето стъпя, се отваря бездна.
А бих могъл на облото ù рамо
да се притуля, както лъч в иглика,
и дълго да повтарям: мамо, мамо...
додето мама горе ме привика.
А кой ще каже, че на мойта риза ...