28.05.2012 г., 11:32 ч.

Неизпратено писмо 

  Поезия » Друга
1270 0 26

 

                                                                         

                                                                      ... да чезнеш в нейната усмивка блага

                                                                         и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

                                                                                                Д. Дебелянов                                                          

 

Преди да срежат дългите ù плитки,

тя сбра смеха си в шепа и изчезна.

Сега из пусти улици залитам,

и дето стъпя, се отваря бездна.

 

А бих могъл на облото ù рамо

да се притуля, както лъч в иглика,

и дълго да повтарям: мамо, мамо...

додето мама горе ме привика.

 

А кой ще каже, че на мойта риза

дори петното е мънисто. Впрочем

сестра ми е такава - ловко слиза

в душата ми и със памук я точи.

 

Тя преживя и тази страшна зима

(тъй круша зрее из бодлива слама)

и е щастлива с туй, което има,

и е богата с туй, което няма.

 

А аз дера след нея алчно гърло,

но тя не чува. Или пък не иска,

додето името ù Бог изхвърли

от ада на горящите ми мисли.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много...
  • Хубаво!
  • За миг се замислих дали не говоря аз???... Нееее, беше ти защото е прекрасно. Благодаря за това изживяване.
  • Благодаря ти !
  • Всички ние сме гладни за такава Поезия!
    Продължавай да ни храниш с нея, Талантливецо Ив!
  • Благодаря ви, приятели:

    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА)
    YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    azura_luna (Петя Цанева)
    oksimoron (Чо Ою )
    contessa (Светла Асенова)
  • Браво!
  • Мога само да ти благодаря, Ив! Нямам мои думи, които да изпиша под твоите ...
  • Колко повече му трябва на човек, освен да приема с усмивка, това, което му се полага...
  • Останах без думи, а имах толкова много!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели:

    Довереница (Дочка Василева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    valia1771 (Ивон )
    voda (Елица Ангелова)
    ananel (Нелиса )
    Уенди (Бианка Габровска)
    stel88 (Стеляна )
    zelena (Силвия Райчева)
  • "Тя преживя и тази страшна зима
    (тъй круша зрее из бодлива слама)
    и е щастлива с туй, което има,
    и е богата с туй, което няма."

    Това е болката.Настига ни.Дълбае.
    Изважда греховете ни на показ.
    Мълчи с очакване.И може би това е
    сигнал че сме подготвени за прошка...
  • !!!
  • Хубаво е! С поздравления!
  • Всяка дума от твоите стихове се впива в сърцето и паметта ми.
    И аз оставам замислена над тях...
    За мен си единствен – по силата на метафоричната образност и на внушенията!
    С почит към таланта ти, Ивайло!
  • браво!
  • Еееех, Ив! Разкошно, както винаги! Прекрасно разбирам болката ти.
  • Винаги разтърсващ, непокорен, чувствен и талантлив. Поздрави, Ив.
  • !
  • Благодаря ви:

    Ilis (Алина Стоянова)
    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
    silvina84 (Силвия Йорданова)
    vicont (Боби Кастеелс)
    velikataniki (Николина Милева)
    Melany71 (Светла Дичева)
    stenli499 (Станислава )
    Lovewear (Пепър Формаджи)
    StrikingFeather (Славяна )
  • !!!
  • Поздравления и за този прекрасен стих, Поете!
    Бъди!
  • "...и дето стъпя, се отваря бездна."
    "...да се притуля, както лъч в иглика,..."
    това си го харесах
  • Със Станислава!Получено е Ив.!
  • Неизпратено,но получено,Ив...сигурен бъди!
    Браво!
  • Много хубаво!
Предложения
: ??:??