Човек (Анна Станоева)
190 4913
9.10.2014 г., 17:39 ч.

Неизречено 

  Поезия » Любовна
1347 0 25

 

Все поглеждам в очите ти, пъстрите

- сякаш цяла във тях съм събрана.

Много време премина през пръстите

на живота ни с цветна премяна.  

 

Все докосвам ръцете ти, мъжките

-  черпя сила от тях най-голяма

и оглеждам дали са все същите,

по-горещи и живи от лава.

 

Все отпивам от устните, нежните

и изпълвам душата си цяла,

и се лутам, и вплитам в копнежите,

брачна клетва за обич отдала. 

 

Все си казвам, че много са думите,

тихо речени в утрин засмяна,

но по-силно и от куршумите

е неизказаното между двама.

 

 

 

 

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??