Неизречено
Все поглеждам в очите ти, пъстрите
- сякаш цяла във тях съм събрана.
Много време премина през пръстите
на живота ни с цветна премяна.
Все докосвам ръцете ти, мъжките
- черпя сила от тях най-голяма
и оглеждам дали са все същите,
по-горещи и живи от лава.
Все отпивам от устните, нежните
и изпълвам душата си цяла,
и се лутам, и вплитам в копнежите,
брачна клетва за обич отдала.
Все си казвам, че много са думите,
тихо речени в утрин засмяна,
но по-силно и от куршумите
е неизказаното между двама.
© Анна Станоева All rights reserved.
