Преди се побираше кротко в гърдите ми,
сега като легна - отдолу ми  ръбиш
и някак желязно ме стискаш за гърлото.

Как внезапно порасна така, неконтролируемо?
Сякаш птица в кафез по стените се блъскаш,
после плахо се свиваш ранена във ъгъла!

И те бутам навън. Нежелана си, тръгвай си!
Няма място за теб в моя свят отделено!
А ти виеш гнездо и усмихваш се свъсено,
на плещите помъкнала цяла вселена.

Неизказана обич, с очи неизречена -
нямаш право на толкова своеволия!

Кой в нощта те повика да лягаш в леглото ми
и да будиш с роса върху миглите утрото?

Отиди си от мен, нежелана, безсмислена!
Все ме лъжеше колко невинна си, мъничка,
а болиш сякаш хиляди в дланите вплела си.
....