В днешния заразен от грехове свят,
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни,
затворени в палатите си - бункери „непревземаеми“,
други смятат, че с думи изречени
ще могат първите да катурнат с вещерско баене.
Ловят се гуша, за гуша...
В очите се разхожда омраза.
В сърцата е пустиня - суша.
Душите са разядени от сатанинска проказа.
Любим се в леглата, застлани с двуличие.
Радваме се на пролетта, но природата
тровим с постоянство и безразличие,
дори убиваме себе си, потънали в злобата.
Докато ний си играем на глупави игрички,
хиените лиги точат, лъвове се готвят за бой
и уловени в челюстната примка всички,
ще издаваме, ехтящ във времето, разноезичен вой...
10 04 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени