Apr 10, 2019, 6:53 PM

Неизвестност

  Poetry
307 0 0

НЕИЗВЕСТНОСТ

 

В днешния заразен от грехове свят, 
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни,
затворени в палатите си - бункери „непревземаеми“,
други смятат, че с думи изречени
ще могат първите да катурнат с вещерско баене.
Ловят се гуша, за гуша...
В очите се разхожда омраза.
В сърцата е пустиня - суша.
Душите са разядени от сатанинска проказа.
Любим се в леглата, застлани с двуличие.
Радваме се на пролетта, но природата
тровим с постоянство и безразличие,
дори убиваме себе си, потънали в злобата.
Докато ний си играем на глупави игрички,
хиените лиги точат, лъвове се готвят за бой
и уловени в челюстната примка всички,
ще издаваме, ехтящ във времето, разноезичен вой...

 

10 04 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...