Неизвинено отсъствие
Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово,
болката коренче пуска от всяка костилка.
Аз разпознавам вината, дори и предрешена,
нищо, че пред съвестта ми днес тя се умилква.
Няма ме... Орехов лист да ви сложа за жегата,
дето ще пърли след седмица дните на юни.
Споменът в мен е подкарал годините с гегата,
да ми покаже мига пропилян, нецелунат.
Колко ли пъти в сърцето спестени извираха
думи на обич, на почит и на благодарност.
Сякаш не знаех, че в снимките ви ще се взирам
със безпощадна и самовзривила ме ярост.
Знам, че смъртта ще настигне и мене с косата си
и като вас аз във стъпките ще се заслушвам.
Всичко прощават родителите на децата си.
Днес не дойдох... Но ще чакам в съня да ме гушнете...
11.06.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
