20.12.2011 г., 21:45

Нежелана гостенка

797 0 1

Красива дама, облечена в стилни дрехи,

понякога почуква на входната врата

с коси разкошни, дълги, посивели,

примамливо усмихната, опитва се да влезе у дома.

 

Таз гостенка позната, твърде често нежелана,

опитваме се да отпратим ние,

да не допуснем да се настани удобно

в домовете ни и нашите души.

 

Досетихте се вече. Тя е Самотата,

 

аристократка стилна, гостувала на всекиго от нас,

 

приятелски усмихната,подава ни ръката,

 

опитва да обсеби ни с нежен глас.

 

 

Позната е на всекиго от нас,

на всеки е гостувала в живота,

но много болка носи тя,

затуй и нежелана е от всеки.

 

Основен цвят е сивото в нашите дни,

когато самотата ни гостува,

талази тишина обгръщат ни

и мрак покрива всяка красота,

изчезват цветните петна,

тъй радващи душата.

 

И не проникват слънчеви лъчи,

замира сякаш в теб животът,

като в кошмар се гърчи твоята душа,

жадуваща за топлина и нежност,

в очакване застинала на сродната душа,

която да я изведе от сивотата.

 

Безкрайно нежелана е тази дама в сиво

и цялото ни същество неистово крещи,

да бягаме с всички сили надалече

от гостенката Самота.

 

Вратата винаги да е затворена за нея

и нивга да не може да ни заблуди

със своята приятелска усмивка

и трайно в живота да се настани.

 

Не се поддавай ти на чара ù убийствен,

не вглеждай се в тази стилна красота,

със сила затръшни вратата

пред нейното усмихнато лице.

 

Да, нежелана гостенка е Самотата,

единствено са раните в твоето сърце,

които тя оставя с приятелска усмивка

на своето безмилостно лице.

 

Не пускай я…

Затръшни вратата…

Най-нежелана гостенка е тя…

Не ставай ти приятел със Самотата…

и Светлината винаги ще е приятел твой.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...