3.02.2012 г., 23:58

Нежен цвят

1.3K 0 3

Тъй нежно, мила, ти ухаеш -

на рози, на пролетни цветя,

с дъх омаен сетивата ми ласкаеш

и сякаш знаеш, че не мога да ти устоя.

 

Поглеждаш нежно, пак флиртуваш,

обгръщаш ме със аромат,

в очите ми с любов рисуваш,

макар за тебе да съм непознат.

 

Със всяко вдишване се влюбвам,

изгубвам се във твоя цвят,

ухание и мирис ме вълнуват,

като сън е пъстрият ти свят.

 

Тъй нежно, мила, ти сияеш -

обгърната от есенни листа.

Обичам те, но вече ти го знаеш,

със теб не ще увехне любовта.

 

                                                    О’ Донован

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...