Нежна походка
Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят
контур в дрехи черни на лицето и бяло
грее от далеч докато изчезне зад сграда
до там само чакам да видя
и с това нежно ще ме накаже
...да не я видя..
Да видиш ти замръзналото и лице.. божествено красиво
висулки от черен лед на кичурите и по снежните и скули
контраст ненарисуван - клепачите замръзват ми
от страх за да не мигнат
Само да ти се усмихне в пролетен дъжд
сякаш очаквал съм го винаги
Минути от снежинки пропити погледи между тях
на четири очи,, и земята спира да се върти
Нежна походка от черни дрехи
сама, замръзнала роза в пустиня и чакаща да се погледне
бяло лице, ръце отпуснати небрежни
стрелките отброяват времето назад
крият сърце от лед
..съкровище под дълбок сняг от страст..
.. обичай ме когато си тръгна
а може би съм просто сляп..
Нежна походка, замислен поглед
след време далеч неусетно
на двата полюса сега един от теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stew Carrey Всички права запазени
