Нежна походка
Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят
контур в дрехи черни на лицето и бяло
грее от далеч докато изчезне зад сграда
до там само чакам да видя
и с това нежно ще ме накаже
...да не я видя..
Да видиш ти замръзналото и лице.. божествено красиво
висулки от черен лед на кичурите и по снежните и скули
контраст ненарисуван - клепачите замръзват ми
от страх за да не мигнат
Само да ти се усмихне в пролетен дъжд
сякаш очаквал съм го винаги
Минути от снежинки пропити погледи между тях
на четири очи,, и земята спира да се върти
Нежна походка от черни дрехи
сама, замръзнала роза в пустиня и чакаща да се погледне
бяло лице, ръце отпуснати небрежни
стрелките отброяват времето назад
крият сърце от лед
..съкровище под дълбок сняг от страст..
.. обичай ме когато си тръгна
а може би съм просто сляп..
Нежна походка, замислен поглед
след време далеч неусетно
на двата полюса сега един от теб
© Stew Carrey All rights reserved.
