Нежни струни
Нежни струни
Аз винаги с тъга си спомням
за тихите чаровни вечери
под бледата луна на Добромерица.
Те отлетяха - мъката остана
от спомена за твоите нежни пръсти,
за тръпнещите звънки струни
на твоята китара
и твоя глас, под който замечтани,
притихвахме след буйния "тунел"
Напираха в очите ми сълзи,
но ти не знаеше как трогва твоя глас
и колко нежни чувства буди.
"Сънувах те до мене в среднощен час,
целувах ти очите и плаках аз."
Ти пееш... Китара, звезди...
китарата пее за друга.
До теб аз съм няма, в очите сълзи,
сърцето ми в мъка обляно.
Звездите потрепват,
потрепвам и аз,
но ти пееш във мрака.
Ти пееш за друго сърце, което те чака.
Луната е бледа и хладна,
ръката ми сякаш е късче от нея!
Вземи я и сгрей я с дъха си, аз чакам!
Но ти пееш. Изтръгват вопли пръстите ти
от нежните струни.
Китарата плаче.
Китарата плаче за друга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
