Нежни струни
Нежни струни
Аз винаги с тъга си спомням
за тихите чаровни вечери
под бледата луна на Добромерица.
Те отлетяха - мъката остана
от спомена за твоите нежни пръсти,
за тръпнещите звънки струни
на твоята китара
и твоя глас, под който замечтани,
притихвахме след буйния "тунел"
Напираха в очите ми сълзи,
но ти не знаеше как трогва твоя глас
и колко нежни чувства буди.
"Сънувах те до мене в среднощен час,
целувах ти очите и плаках аз."
Ти пееш... Китара, звезди...
китарата пее за друга.
До теб аз съм няма, в очите сълзи,
сърцето ми в мъка обляно.
Звездите потрепват,
потрепвам и аз,
но ти пееш във мрака.
Ти пееш за друго сърце, което те чака.
Луната е бледа и хладна,
ръката ми сякаш е късче от нея!
Вземи я и сгрей я с дъха си, аз чакам!
Но ти пееш. Изтръгват вопли пръстите ти
от нежните струни.
Китарата плаче.
Китарата плаче за друга.
© Василена Т All rights reserved.
