Нежно...
Нежно
Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите
нежно аз обичах те, а ти рани ме ...
Нежно падаха сълзите от лицето ми,
нежно умирах в самотата отредена ми.
Нежно мислите ме връщаха към теб,
нежно, където бях поредния подред....
Нежно самотата аз приемах със усмивка,
нежно - въпреки сърцето ми да бе в ледена обвивка.
Нежно исках да се върне онзи час,
когато нежно сгушени стояхме двамата пред нас.
Раним съм аз, едва ли ти разбра,
когато нежността ти за пореден път умря.
Когато нежността остана пак на заден план,
усетих как безмилостно съм, нагло подигран.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паун Алишев Всички права запазени
