Нежност
Нежност
Аз все съм влюбената, до уши
във тебе, ученичка.
Която, стига да реши,
играе и на жмичка
навън със малките деца.
За лимки се препира,
или пък пуска хвърчила
отсреща, от баира.
Ти все тъй нежно ми приказваш.
Не виждаш как съм побеляла.
За миг дори не забелязваш
и, че и аз съм остаряла.
Дали това не е награда,
или е някаква заблуда?
За тебе да съм все тъй млада.
И да съм все такава луда.
Това се питам всеки ден,
или пък будна, нощем.
Защото зная, че във мен
за тебе има нежност, още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
