Нежност
Нежност
Аз все съм влюбената, до уши
във тебе, ученичка.
Която, стига да реши,
играе и на жмичка
навън със малките деца.
За лимки се препира,
или пък пуска хвърчила
отсреща, от баира.
Ти все тъй нежно ми приказваш.
Не виждаш как съм побеляла.
За миг дори не забелязваш
и, че и аз съм остаряла.
Дали това не е награда,
или е някаква заблуда?
За тебе да съм все тъй млада.
И да съм все такава луда.
Това се питам всеки ден,
или пък будна, нощем.
Защото зная, че във мен
за тебе има нежност, още.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
