donchevav (Венета)
82 558
23.03.2018 г., 1:21 ч.

Нежност 

  Поезия » Любовна
1518 11 30

 

Една мушица в моята душа

припява тънко, звънко на капчука.

Не знам отде, кога е тя дошла,

но май добре се чувства вече тука.

 

Уж добродушна, тиха, но уви,

щом чу отвън зова на чичопея,

крилца разпери и гласец изви –

и сто оси събудиха се в нея.

 

Беснее, иска да рисува вън

с дъжда листа по старата ни круша.

Дъжд, пролет, нощ – мечтая си за сън –

напразно – тя,  мушицата, не слуша.

 

Надига в мене позабравен зов…

Е, нека тъй да бъде, душо моя!

Събуди стогодишната любов

в сърцето ми, изтръгна в мен покоя!

 

Вали, не спира, раснат в тишина

треви, дървета, пролетна копнежност.

И бавно зад дъждовната стена

покълва миг на споделена нежност…
 

https://www.youtube.com/watch?v=B2sdXE3yDec

 

© Венета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??