Нежност
Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви,
щом чу отвън зова на чичопея,
крилца разпери и гласец изви –
и сто оси събудиха се в нея.
Беснее, иска да рисува вън
с дъжда листа по старата ни круша.
Дъжд, пролет, нощ – мечтая си за сън –
напразно – тя, мушицата, не слуша.
Надига в мене позабравен зов…
Е, нека тъй да бъде, душо моя!
Събуди стогодишната любов
в сърцето ми, изтръгна в мен покоя!
Вали, не спира, раснат в тишина
треви, дървета, пролетна копнежност.
И бавно зад дъждовната стена
покълва миг на споделена нежност…
https://www.youtube.com/watch?v=B2sdXE3yDec
© Венета All rights reserved.
