16.01.2021 г., 21:23

Нежност

406 0 0

Нежност
 

Не искам във съня ми да се връщаш
и утрото да ми шепти с тъга,
всяка нощ във времето да връщаш - 
да ми припомня време, без следа.

 

Изтрити са големите копнежи
и други стават моите мечти.
Днес не правя стъпки в снежното,
днес съм себе си, а ти прости.

 

Всяко утре е по - далеч от тебе
и ако погледа назад обърнеш
една картина искам да си вземе...
Рисувана с гласа на моята нежност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...