16.01.2021 г., 21:23

Нежност

402 0 0

Нежност
 

Не искам във съня ми да се връщаш
и утрото да ми шепти с тъга,
всяка нощ във времето да връщаш - 
да ми припомня време, без следа.

 

Изтрити са големите копнежи
и други стават моите мечти.
Днес не правя стъпки в снежното,
днес съм себе си, а ти прости.

 

Всяко утре е по - далеч от тебе
и ако погледа назад обърнеш
една картина искам да си вземе...
Рисувана с гласа на моята нежност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....