Нежност
На мънички глътки...
бавно отпивам
лъчите на твоята нежност,
с пръсти рисувам
познати черти...
Допир от студа...
дори не откривам,
само горяща небрежност.
Потъвам безмълвна
в твоите ароматни следи...
Празнината в сърцето
огъня бавно запълва.
Откривам надежда
родена в ново желание,
Сърцето виновно тупти...
душата отново подвежда...
Изгарят томове
сиво страдание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
