На мънички глътки...
бавно отпивам
лъчите на твоята нежност,
с пръсти рисувам
познати черти...
Допир от студа...
дори не откривам,
само горяща небрежност.
Потъвам безмълвна
в твоите ароматни следи...
Празнината в сърцето
огъня бавно запълва.
Откривам надежда
родена в ново желание,
Сърцето виновно тупти...
душата отново подвежда...
Изгарят томове
сиво страдание...
© Мария Манджукова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
