Oct 24, 2008, 3:22 PM

Нежност

806 0 2

На мънички глътки...

бавно отпивам

лъчите на твоята нежност,

с пръсти рисувам

познати черти...

Допир от студа...

дори не откривам,

само горяща небрежност.

Потъвам безмълвна

в твоите ароматни следи...

Празнината в сърцето

огъня бавно запълва.

Откривам надежда

родена в ново желание,

Сърцето виновно тупти...

душата отново подвежда...

Изгарят томове

сиво страдание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...