Безмълвно...очароваш ме

Стопиш ли се в  ноща, тръгнеш ли –

угасвам.

Оставам да чакам завръщането ти.

Завръщането ти носи мир в душата ми.

Изправям се от немощта, обвзела душата ми.

Рисуваш с поглед усмивката ми и

радостта бликва от мен -

буйна и нездържана.

Нося се горе високо,

хванала пътя на облаците,

плувам, рея се...

къпя се в извора на твоята обич –

ставам сребърно–златиста,

руменина обагря бузите ми, но не от свян,

а топлината, от огъня в теб, който ме сгрява.

Това пътуване няма нито начало, нито край.

Било самата Вечност, казват...

Мечтая да го пропътувам с теб.

До край, до извора на любовта,

където да се слея с теб завинаги.