Нейното завръщане
- Здравей, ти, скитнице непожелана,
изплела роклята си невъзможна
от алени нишки на болката утринна
и бисерен наниз на нощ неживяна.
...
- Здравей, седни и разкажи ми
за две следи, във времето потънали,
за сенките на свят без минало
и за кафе във утрото застинало.
Нали начупи жълтата луна,
нали изтръгна телефона,
нали покри деня с мъгла
и тръгна си като листо от клона!
….
- Здравей, седни и разкажи ми
за трамвайните релси пресечени,
за огнените нощи в вкус на лава,
за лешниците, във сълзи окъпани.
Нали научи тишината
да пее глухоням рефрен,
нали зазида топлината
във лед от утре нестопен!
…
- Здравей, защо си пак на прага,
облечена във рокля невъзможна
защо, нали от мене ти си тръгна
разумна, сърдита и неразбрана?
...
- Здравей, седни и разкажи ми
къде изгуби власт над думи,
къде поскита, уж с причина,
във сънища си безсънни?
...
Днес връщаш се отново земна
и казваш: пак съм невъзможна,
но вечна сянка съм безплътна,
красива, топла и тревожна.
Ела при мен... ще те прегърна,
в теб виждам болката стаена,
като очите на сърна ранена,
ти... остани при мен... смирена.
С единствена възможност вечна
подобно зрънце в ръж неокосена,
ти, невъзможната и нежелана
... на мен била си отредена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елисавета Всички права запазени
