-  Здравей, ти, скитнице непожелана,

изплела роклята си невъзможна

от алени нишки на болката утринна

и бисерен наниз на нощ неживяна.

...

-   Здравей, седни и разкажи ми

за две следи, във времето потънали,

за сенките на свят без минало

и за кафе във утрото застинало.

Нали начупи жълтата луна,

нали изтръгна телефона,

нали покри деня с мъгла

и тръгна си като листо от клона!

….

-    Здравей, седни и разкажи ми

за трамвайните релси пресечени,

за огнените нощи в вкус на лава,

за лешниците, във сълзи окъпани.

Нали научи тишината

да пее глухоням рефрен,

нали зазида топлината

във лед от утре нестопен!

…

-     Здравей, защо си пак на прага,

облечена във рокля невъзможна

защо, нали от мене ти си тръгна

разумна, сърдита и неразбрана?

...

-     Здравей, седни и разкажи ми

къде изгуби власт над думи,

къде поскита, уж с причина,

във сънища си безсънни?

...

Днес връщаш се отново земна

и казваш: пак съм невъзможна,

но вечна сянка съм безплътна,

красива, топла и тревожна.

Ела при мен... ще те прегърна,

в теб виждам болката стаена,

като очите на сърна ранена,

ти... остани при мен... смирена.

С единствена възможност вечна

подобно зрънце в ръж неокосена,

ти, невъзможната и нежелана

... на мен била си отредена!