6.09.2013 г., 11:25

Нека

1.2K 0 2

Нека да дойде добрия вестоносец

и бликне руен дъжд, чиста сълза,

аз свободна да се рея в небесата,

а там да има слънце и цветя.

Нека с приказни песни да осъмвам,

да не мисля за обикновените неща,

дори за хляба си насъщен,

да нося теб, звезда на любовта.

Нека си дори и среброкоса,

но зная, че ти си моята съдба,

а аз -  твой идолопоклонник,

с обич те прегръщам, пресвета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...