Нека да дойде добрия вестоносец
и бликне руен дъжд, чиста сълза,
аз свободна да се рея в небесата,
а там да има слънце и цветя.
Нека с приказни песни да осъмвам,
да не мисля за обикновените неща,
дори за хляба си насъщен,
да нося теб, звезда на любовта.
Нека си дори и среброкоса,
но зная, че ти си моята съдба,
а аз - твой идолопоклонник,
с обич те прегръщам, пресвета!
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
