Нека

Виждала ли си есенен лист, носен от вятър,

лист, обагрен във злато и пурпур.

Виждала ли си малко дете, обляно във сълзи,

дете само във своя звездна вечер.

Виждала ли си море през нощта на Октомври,

море, разлюляно от безкрайни вълни.

Виждала ли си гора, обхваната в пламъци,

гора почерняла и в пепел.

Виждала ли си кокиче, подало глава от снега,

кокиче тъй крехко и същевременно силно.

Нека листът, носещ топлината на лятото, ти напомня за мен,

детето покаже моята мъка,

морето представи бурята на моите мисли.

Нека гората опише моята душа,

кокичето ми даде още смелост

да мога да погледна назад, да видя усмивки и щедри души.

Нека, когато се върна, да имам аз верни другари,

да мога глава да склоня, да поискам от вас прошка,

за всичко, което съм сторил и за което не съм.

Нека днес отново да бъдем такива, каквито желаем

и пътят пред нас отново постлан да е с рози.

И ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА ПИША СТИХОВЕ КАТО ТОЗИ!